Ще минеш като пътнически влак
покрай мен като през селска гара.
Ще си кристална чаша със коняк,
за устните ми-вещерна отвара!
Ще скъсаш тялото ми като струна
и ще заминеш без да го сглобиш...
Ще ме връхлиташ смъртно-като чума,
без за мен да мислиш и скърбиш...
Ще ме сдъвчеш и ще ме изплюеш
без да си усетил моя вкус;
в тялото ми с тласък ще нахлуеш
и ще възбудиш в мене земетръс
без дори да си ме забелязал...
За теб ще съм невидима вовеки-
и така да е-в плътта ми си се врязал-
ще бъдеш вечно моята пътека!...
... Ще ме задминаваш като пътен знак,
без да ме разчиташ и разбираш...
Но ако ТИ си онзи чакан влак-
ще бъда гарата, за миг в която спираш...

Хубаво!